“Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!

С книжовността – тази сила нова, съдбините си да подновим!

Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце, което във душите грей!

Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!… О, влез в Историята веч,

духовно покори страните, които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

България остана вярна на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет…

 

Стоян Михайловски

Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]