“Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!
С книжовността – тази сила нова, съдбините си да подновим!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей!
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!… О, влез в Историята веч,
духовно покори страните, които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет…
Стоян Михайловски
Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]